1. Местоположение *

Средновековното пристанищно селище Василикос е разположено на скалист нос с отвесни брегове известен и до сега като Кастро /Κάστρο[ν]/ от значението на гръцки език „крепост”. Местоположението му е на ЮЗ бряг на Понтос Евксинос.

2. Наименование

Предполага се, че наименованието на селището произхожда от думата на гръцки език „βασιλικός”, т.е. „царски” и по-малко вероятно същото изписване на растението „босилек”. Недоказано е твърдението, че името произхожда от обстоятелството, че тук е било място за „лятна почивка” на византийските императори.

3. История и паметници

Липсват точни сведения за времето на основаването на Василикос. Вероятно едни от първите заселници тук, ще са част от тези дошли в резултат на голямата гръцка колонизация станала по бреговете на Евскинос Понт през VІв пр.Хр. Откритата тук плочка с образа на „Херос”, богът-конник покровител на селища, като и наличието на могила и други дребни археологически находки, сочат, че мястото и близката околност са били обитавани още по времето на траките.

По-ранни писмени данни от около ХVІв /?/ за Василикос, обаче не са установени. Наличието тук на запазени останки от средновековна крепост и градска стена определено сочат за дълготрайното съществуване на селището.

Датата на приемането на християнската религия не е известна, вероятно това, по аналогия с по-големите съседни селища като например Аполония /Созопол/ и Агатопол /Ахтопол/ е около ІІІ век. Тук съществуват останки и от недатирана /?/ главна манастирска църква „католикон” „Св. Яни” /„Св. Йоан Предтеча”/.

Средновековното селище, намиращо се на споменатия нос „Кастро” е било разположено около старото гръцко училище при северната му част.

През средновековието и продължително време след това местното население се е занимавало главно с добив на „дървени въглища” като използвало големите горски масив по планината Странджа. Ограничено е било получаването на някои селскостопански продукти и извършването на риболов. Техният износ е бил насочен към Константинопол.

Твърди се, че в старата крепост се подвизавали „крайбрежни пирати”, подмамващи със светлини корабите на брега.

От края на ХІV век селището е в пределите на Османската империя. през ХVІ век, на около 3 км. от средновековния Василикос, на съседния северен полуостров възниква ново селище, което приема същото наименование. Това наименование през 1934 г. е преведено на български език като „Царево”. Временно от 1950 до 1993 г. селището се нарича „Мичурин” /Mitchurin/. Сега наименованието „Василико[с]” е запазено и се отнася само за старото селище, което вече е квартал от съвременния град Царево.

В късната античност и средновековие малкото пристанищно селище Василикос играе ограничена местна роля и е без съществени прояви в икономическия и политическия си живот. Това проличава и от липсата на следи от масивни обществени и частни сгради, освен посочените по-горе. Василикос не се среща споменат в писмени извори от преди XVI век, както и не е посочен в иначе подробните италиански ръководства по корабоплаване „портолани” и не е отбелязан върху морските карти от XIII-XV век.

Възникналият през 1880 гл стихиен пожар унищожава голяма част от характерните дървени постройки в „стария град”, квартал „Василико”.

През 1913 г., голяма част от гръцкото население на града го напуска и се отправя за Гърция.

* The entry is still in editing process (ed.note)