ΤΥΠΟΣ ΛΗΜΜΑΤΟΣ
Τοπωνύμιο |
ΠΕΡΙΛΗΨΗ
Калиакра е крепост и селище на едноименен нос на западния бряг на Понтос Еуксейнос (Черно море). През античността е укрепено селище „хорион”, незначително засегнат от „елинската колонизация” /VII в. пр.Хр./. През 15 г. крепостта и селището са включени в римската провинция Малка Скития, като от средата на IV век са в границите на Византия. При императорите Валент и Юстиниан І значението на Калиакра в тази част на Понтос Еуксейнос нараства и силно се укрепва. Създадената през втората половина на VII в българска държава е в чести конфликти с Византия, поради което и Калиакра, нееднократно променя политическата си принадлежност. В резултат през X- XII в. крепостта и селището западат. От втората половина на XIV в. Калиакра отново се въздига в икономическо и политическо отношение, особено като от 1336 до 1385 е столица на владетеля на Добруджа деспот Добротица. Прераства и в пристанище за презморска търговия водена предимно от Венеция и Геноа с износ на жито и други селскостопански продукти. В края на XIV и началото на XV в Калиакра е завладяна от армията на султана и включена в Османската империя. През XVI в. селището окончателно запада и е изоставено от местното население. В църковно отношение Калиакра, чрез митрополията на град Варна винаги е принадлежала към Патриаршията на Константинопол. |
|