Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Василикос (Царево)

Συγγραφή : Beshevliev Boyan

Για παραπομπή: Beshevliev Boyan, "Василикос (Царево)",
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10678>

Василикос (Царево) - δεν έχει ακόμη εκδοθεί Βασιλικός (Τσάρεβο) - δεν έχει ακόμη εκδοθεί Basilikos (Tsarevo) - δεν έχει ακόμη εκδοθεί 
 

1. Местоположение *

Средновековното пристанищно селище Василикос е разположено на скалист нос с отвесни брегове известен и до сега като Кастро /Κάστρο[ν]/ от значението на гръцки език „крепост”. Местоположението му е на ЮЗ бряг на Понтос Евксинос.

2. Наименование

Предполага се, че наименованието на селището произхожда от думата на гръцки език „βασιλικός”, т.е. „царски” и по-малко вероятно същото изписване на растението „босилек”. Недоказано е твърдението, че името произхожда от обстоятелството, че тук е било място за „лятна почивка” на византийските императори.

3. История и паметници

Липсват точни сведения за времето на основаването на Василикос. Вероятно едни от първите заселници тук, ще са част от тези дошли в резултат на голямата гръцка колонизация станала по бреговете на Евскинос Понт през VІв пр.Хр. Откритата тук плочка с образа на „Херос”, богът-конник покровител на селища, като и наличието на могила и други дребни археологически находки, сочат, че мястото и близката околност са били обитавани още по времето на траките.

По-ранни писмени данни от около ХVІв /?/ за Василикос, обаче не са установени. Наличието тук на запазени останки от средновековна крепост и градска стена определено сочат за дълготрайното съществуване на селището.

Датата на приемането на християнската религия не е известна, вероятно това, по аналогия с по-големите съседни селища като например Аполония /Созопол/ и Агатопол /Ахтопол/ е около ІІІ век. Тук съществуват останки и от недатирана /?/ главна манастирска църква „католикон” „Св. Яни” /„Св. Йоан Предтеча”/.

Средновековното селище, намиращо се на споменатия нос „Кастро” е било разположено около старото гръцко училище при северната му част.

През средновековието и продължително време след това местното население се е занимавало главно с добив на „дървени въглища” като използвало големите горски масив по планината Странджа. Ограничено е било получаването на някои селскостопански продукти и извършването на риболов. Техният износ е бил насочен към Константинопол.

Твърди се, че в старата крепост се подвизавали „крайбрежни пирати”, подмамващи със светлини корабите на брега.

От края на ХІV век селището е в пределите на Османската империя. през ХVІ век, на около 3 км. от средновековния Василикос, на съседния северен полуостров възниква ново селище, което приема същото наименование. Това наименование през 1934 г. е преведено на български език като „Царево”. Временно от 1950 до 1993 г. селището се нарича „Мичурин” /Mitchurin/. Сега наименованието „Василико[с]” е запазено и се отнася само за старото селище, което вече е квартал от съвременния град Царево.

В късната античност и средновековие малкото пристанищно селище Василикос играе ограничена местна роля и е без съществени прояви в икономическия и политическия си живот. Това проличава и от липсата на следи от масивни обществени и частни сгради, освен посочените по-горе. Василикос не се среща споменат в писмени извори от преди XVI век, както и не е посочен в иначе подробните италиански ръководства по корабоплаване „портолани” и не е отбелязан върху морските карти от XIII-XV век.

Възникналият през 1880 гл стихиен пожар унищожава голяма част от характерните дървени постройки в „стария град”, квартал „Василико”.

През 1913 г., голяма част от гръцкото население на града го напуска и се отправя за Гърция.

* The entry is still in editing process (ed.note)

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>