1. Въведение *

Античната и средновековна крепост, пристанище и град Агатополис сега Ахтопол, се намира на Ахтополския полуостров на ЮЗ на брега на Понтос Еуксейнос. Полуостровът е със стръмни брегове и максимална височина от ок. 20м. над морското ниво и укрепена площ от ок. 300 x 500 м.

2. Извори

Най-ранно известното наименование на селището е Авлеутейхос. - Αὐλαίος τεῖχος – Avleuteichos, Aulaetichus. Така то се среща в „Периплус” «Περίπλους» на Понтос Еуксейнос от Фл. Ариан (Flavius Arrianus) през 130-131 г. Превежда се приблизитълно в смисъл „Замък /дворец/ ограден със стена”. Съобразно обаче намерените монети с надпис „ΑΓΑΤ[Ο] –(πολις)” датирани от ок. 4 в пр. Хр. се предполага, че така посоченото наименование на селището е съществувало много преди отбелязването му в познатите писмени извори. Най-ранните от тях са така наречените „епархийски списъци” /„ Imperatoris Leonis Notitia”/ съставени по времето на император Лъв VІ (Leon VI 886-912), т.е. от ок. 9-10 век и в историческия труд на Георги Пахимер (Georgios Pachymeres (1241-1310) от края на 13 век.

3. Античност

Допуска се, че наименованието „Агатополис” следва да се преведе или подразбира като „Град на благоденствието”. В морските карти и ръководства от италиански произход от края на 13 и 14 в, то се среща често под формата „Gatopoli”.
Намерените в околността при Агатополис фрагменти от керамика и каменни брадви, сочат че тук е съществувало селище от ок. 5000 г. пр. Хр. Други находки са резултат от трайното присъствие на племена на траките в областта.
Основното заселване и създаване на Агатополис като „полис” и пристанище се извършило по време на класическата гръцка /елинска/ колонизация на бреговете на Понтос Еуксейнос през 7-6 в- пр. Хр., безспорно доказано от различни археологически находки. Откритите при подводни археологически проучвания амфори и котви в акваторията на Агатополис сочат за активна търговска дейност още от ок. 6 в. пр. Хр. Това се доказва и от наличието и циркулация на намерените монети, като от 4в пр. Хр. такива вече се секат и в Агатополис. Допуска се, че вероятно това е единствената морска колония тук на Атина. Не съществуват точни данни за времето на включването на Агатополис в римската провинция „Тракия”, но то ще е извършено ок. средата на 1 век. След 330 г. селището, заедно с други по западния бряг на Понтос Еуксейнос е в пределите на Византия с определено важно икономическо и военностратегическо значение в новата империя.
През 6 век засилващите се нападение и нахлувания на варвари и славяни достигат и намиращия се настрани от главните пътища Агатополис.

4. Средновековие

Със създаването на българската държава на Балканския полуостров във втората половина на 7 век, селището се намира все повече в силно оспорваната гранична област между нея и Византия. В резултат Агатополис и околността са често включвани в пределите на едната или другата от двете средновековни държави. Така през 705 г. те били отстъпени на българския хан Тервел (701-721) от император Юстиниан ІІ Ринотмет Justinian ІІ Rhinotmetus (685-695; 705-711), което продължило до 760 г.
След приемането на християнството от българската държава в 864 г. Агатополис става и център на епископия. От тогава до 971 г. въпреки постоянните военни действия между Византия и България и с малки изключения селището продължава да е в границите на последната. Липсват обаче конкретни сведения за съдбата на Агатополис, след като българската държава е завладяна и временно включена в пределите Византия (1018-1185 г.). Селището е само единствено споменато в „епархийски списък” от 9-10 век, като епископия подчинена на Архиепископията на Адрианопол (виж по-напред).
С мирен договор от 1187 г. Византия отново отстъпила Агатополис на българската държава, но при поредната война между тях през 1263 г. тя отново си възвърнала селището. Според Георги Пахимер през 1304 г. българският цар Светолсав Тертер (1300-1322) завладял както Агатополис, така и други византийски градове и крепости. След неговата смърт, с договор от 1324 г. селището било предоставено на Византия. От 1331 г. Агатополис пак е включена в границите на българскита държава. През месец октомври 1366 г. градът е завладян от флотата на граф Амадей VІ Савойски. Той го предал на император Йоан V Палеолог (1341-1391).
Първото завладяване на Османската армия станало през месец октомври 1396 г, след което в 1403 г. тя го отстъпила на Византия. Малко преди превземането на Константинопол през 1453 г., селището е окончателно включено в пределите на Османската империя.
Ограниченото количество уловена риба била определено както за местни нужди, така и за износ за Константинопол. Към него се прибавяли и селскостопански продукти включващи месо, вино, жито и други, а също и особено „дървени въглища” добити от горите на планината Странджа.

5. Αрхеологически находки

Откритите два каменни надписа /от нач. на 3 е от кр. на 3 или нач. на 4 в пр.Хр./ показват, че през елиниската епоха „полисът” , по подобие на останалите градове-пристанища по крайбрежието на Понтос Еуксейнос, е бил управляван от народно събрание.
За отбраната на Агатополис е издигната градска стена с височина ок. 12-14 м. и дебелина от 1,50 до 3,30 м. и каменна кула. Те са били многократно построявани и достроявани, като основният им строеж вероятно е бил положен през края на 5 и началото на 6 век т.е. при управлението на имп. Анастасий І. (491-518). Много части от кулата и стената личат ясно и сега.
Откритите в околността на Агатополис оброчни плочки, като тази на „Стοмианοс” (ΗΡΩΣ ΣΤΟΜΙΑΝΟΣ) сочат почитането на боговете на траките. Върху високата част на „полиса” се е издигал голям храм в чест на някои от елинските богове. Това сега личи от съществуващите остатъци от капители, колони, корнизи и други строителни материали. Те се оценяват като типични за една внушителна култова сграда. Вероятно християнизацията тук ще е започнала някъде ок. 3-4 век, както и при другите селища по западния бряг на Понтос Еуксейнос. През 9 век Агатополис е обявен за епископия. След превземането в 1389 г. на Адрианопол от османските нашественици неговата митрополия е била тук „временно” преместена (виж тук по-напред).
Тук са се намирали и две големи кръстокуполни църкви от 14-15 век. Всяка една от тях е имала дължина ок. 20-30м., при това едната е била архиепископска катедрала. Сега съществуват само техни остатъци.
През средновековието близката околност на Агатополис е известна с наименованието „Парория”. Тя е била осеяна с християнски култови сгради и средище на възникналото и развиващо се особено през 14 век мистично-аскетично учение „исихазъм”.

Тук не са извършвани систематични археологически проучвания.

* The entry is still in editing process (ed.note)

---