Калатис / Пангалия

1. Наименование

Калатис е основан на северозападния бряг на Черно море (ант. Евксински Понт) между морето и езерото лиман. Силни земетресения обаче са потопили под водата голяма част от източната страна на античния град. Предполага се, че първоначално той се е наричал Acerbatis или само Cerbatis. Зарегистрираните форми на селищното наименование на Калатис са Κάλλατις и Callatis в ръкописни и каменни паметници от гръцки и латински произход. От края на ХІV в. в италианските морски карти текстови портолани се появява наименованието Пангалия, Панкалия, Мангала (Pangalia, Pankalia, Mangala) и други подобни, като някъде по-късно се преобразуват в сегашното Мангалия (Mangalia) в Румъния.

2. Основаване. Античност

Основаването на тази колония се дължи на Хераклея Понтика, като първото конкретно сведение за Калатис е във връзка с въстание срещу тракийски цар Лизимах през 313 г. пр. Хр. След неуспеха му една част от около 1000 жители напускат обсадения град с кораби и се заселват в Херсонес (до дн. Севастопол, п-в Крим, Украйна), в Боспорското царство. Останалата част от гражданите му влизат в икономически и политически взаимоотношения с местното заварено население. През 260 г.пр. Хр. Калатис, заедно с Истрия водят неуспешна война с Византион за икономическа доминация над съседния град Томи (дн. Constanţa). След втората половина на ІV в. пр. Хр. Калатис бележи значително развитие в социално, икономическо и културно отношение, което продължава през целия елински период. В резултат на търговската дейност на Калатис, освен с вътрешността, силно се разширяват и връзките по море с Хераклея Понтика, Синоп, Атина и островите Родос, Тасос и др. Това се доказва от откритите многобройни амфори, керамика и монети. Тук сеченето на монети (бронзови, сребърни и златни) започва от кр. на ІV в. пр. Хр. и продължава докъм средата на І в. сл. Хр. Надписите върху тях са на гръцки език и с изображения на Херакъл, главният бог на града, а също и на Дионис, Аполон, Деметра, Кибела и дружи божества.

3. Римнска епоха, Средновековие

През 72 г. пр. Хр. Калатис е превзет от легионите на Марк Лукул, но окончателно е покорен през 29-28 г. пр. Хр. и присъединен към Римската империя, въпреки сключения съюз между тях, според свидетелството на каменен надпис. За кратко време градът е завладян от царя на гетите Буребиста в средата на І в. На сечените монети вече се появяват образите на римските императори до времето на Филип Арабски (244-249), когато нападенията на готите разрушават града. От този момент Калатис започва да бележи упадък, заедно с увеличаването на негръцкото му население.

Към края на VІ в. градът вече е център на епископия, но поради придвижванията и нападенията на аварите и на славяните, престава да съществува със своята антична култура.

Постепенно градът обезлюдява и се превръща в незначително пристанище. От края на ХІІІ в. до към ХV в. е само междинна спирка на кораби и търговци на жито, предимно от Генуа. В документите от това време: мореплавателни карти, текстови портулани или наръчници по корабоплаване, регистри, договори и други, селището вече се споменава като Пангалия, преминало в сегашната Мангалия в Румъния.

4. Животът в Калатис

По време на своето съществуване Античният Калатис е бил управляван от народно събрание и съвет от колегия от магистрати, по подобие на останалите колонии в Черно море.

Селището е било защитено с крепостни стени, като първата е била построена към средата на ІV в. пр. Хр. Втората е издигната отчасти върху първата по време на римския период в кр. на ІІ в. и е имала три порти и четири квадратни кули. Освен стената е имало и насипен вал и ров. Останките на някога добре изграденото пристанище се намират вече под морската повърхност.

Извън градската стена са разположени много некрополи, в които са погребвани лица от гръцки, римски и местен произход. Едни от телата са положени в каменни гробници, други – в дървени саркофази или без тях, а при трети е извършено трупоизгаряне. Тук при разкопки са открити различни предмети, с които са били погребвани мъртъвците, при което проличава и различния етнически състав на населението. В една скитска гробница през 1959 г. е открит част от папирус на гръцки език, който е единственият засега в тази част на Европа.

През средата на античния град е минавала главната улица, като от двете й страни са били разположени големи обществени и частни сгради. Това личи по откритите тук и на изток извън стената многобройни мраморни колони, фризове, капители и каменни основи. Откритите керамични тръби говорят, че Калатис е бил водоснабден.

След приемането на християнството, около ІІІ в. започва изграждането на базилики от ранновизантийски тип.

Все още, въпреки откритите подводни и наземни археологически обекти, материали и надписи (голяма част съхранявани в местния музей) историята на града не е напълно изяснена.